Управляващите ще внесат отново промените в изчисляването на трудовия стаж

Управляващите ще предложат повторно промените в начина на изчисляване на трудовия стаж, които Конституционният съд обяви за противоконституционни. Това стана ясно от думите на председателя на парламентарната бюджетна комисия и депутат от „Прогресивна България“ Константин Проданов в интервю за bTV в четвъртък. Този път измененията ще бъдат внесени чрез Кодекса на труда, а не през Закона за държавния бюджет, както беше направено първоначално.

По думите на Проданов, Конституционният съд не е отхвърлил реформата по същество, нито е постановил, че Народното събрание няма право да променя начина, по който се зачита трудовият стаж. Причината за отмяната е, че разпоредбите са били включени в бюджета за 2026 г., без да имат пряко отражение върху приходите и разходите за същата година.

Първоначално е било предвидено новите правила да влязат в сила от септември 2026 г., но по предложение на Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“, прилагането им е било отложено за 1 януари 2027 г. Депутатът посочи, че промяната е част от реформите на Министерството на труда и социалната политика и управляващите възнамеряват да я внесат отново по надлежния законодателен ред.

Решението на Конституционния съд

С Решение №17 от 20 октомври 2026 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, изменени чрез §11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г.

Съдът прие, че чрез бюджетния закон е направена трайна и съществена промяна в трудовите права на гражданите, която няма пряка връзка с приходите и разходите за съответната бюджетна година. Решаващо се оказва обстоятелството, че макар разпоредбите формално да влизат в сила от септември, законодателят е отложил прилагането на новия начин за изчисляване на стажа до началото на 2027 г.

В мотивите си конституционните съдии отбелязват, че евентуалният ефект върху приходите от данъци и осигуровки би се проявил през следващата бюджетна година, а не през 2026 г. Следователно тази промяна не може да бъде обоснована с бюджета, чрез който е приета. Съдът изрично разграничава правото на парламента да променя начина на изчисляване на трудовия стаж от възможността това да се прави чрез преходните и заключителните разпоредби на годишния бюджет.

Решението не е единодушно. Четирима конституционни съдии – Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети – подписват особено мнение, в което оспорват извода за противоконституционност. Със същото решение Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на целия държавен бюджет за 2026 г. за противоконституционен, но отмени и промяната в механизма за определяне на възнагражденията на младшите магистрати, обвързваща ги със заплатите на народните представители.

Какво предвиждаше реформата?

Промените бяха заложени в §11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г., приет от парламента на 24 юли и обнародван на 31 юли. С тях се предвиждаше трудовият стаж вече да се изчислява не само в дни, месеци и години, но и в часове. Най-съществената промяна засягаше работещите на непълно работно време.

Досега за един ден трудов стаж се признаваше времето, през което служителят е работил най-малко половината от законоустановеното работно време. Така при стандартен осемчасов работен ден човек, който работи на четиричасов трудов договор, натрупва един ден трудов стаж.

С приетите през юли изменения този принцип трябваше да отпадне. За един ден трудов стаж вече щеше да се изисква отработването на пълното законоустановено работно време, а при непълна заетост стажът трябваше да се изчислява пропорционално. На практика това означава, че при четиричасов работен ден на длъжност с нормална осемчасова продължителност на работното време служителят би натрупвал наполовина по-малко трудов стаж, отколкото по досегашния ред. За натрупването на една година стаж при такава заетост биха били необходими две години работа.

Промените предвиждаха и нови условия за признаването на един месец трудов стаж, като се изискваше да бъдат изработени всички работни дни през съответния календарен месец.

Според мотивите, разгледани от Конституционния съд, целта на реформата е била ограничаване на недекларирания труд, изсветляване на икономиката и повишаване на събираемостта от данъци и осигурителни вноски. Именно тази връзка с бюджетните приходи е използвана от правителството като аргумент за включването на промените в бюджетния закон. Конституционният съд обаче приема, че евентуалните финансови ефекти за следващата година не са достатъчно основание за трайна промяна в Кодекса на труда чрез бюджета за 2026 г.

След решението на съда действащият досега принцип за зачитане на стажа при непълно работно време се запазва, докато евентуално не бъде приета нова законодателна промяна.