Енергия, технологии и инвестиции: Факторите за конкурентоспособност в променящия се свят

Сигурните и достъпни енергийни доставки, инвестициите в нови технологии и по-тясното сътрудничество между бизнеса, държавата и научните среди ще бъдат сред определящите фактори за конкурентоспособността на икономиките през следващото десетилетие. Това стана ясно по време на дискусия в рамките на международния форум Global Innovation Summit 2026, който се проведе във вторник в София.

Около тези приоритети се обединиха участниците в събитието, организирано съвместно от Глобалната федерация на съветите по конкурентоспособност (GFCC) и „Главболгарстрой“. Форумът събра представители на бизнеса, институциите и академичните среди от различни държави.

Инвестициите и ролята на бизнеса

Председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ Димитър Цоцорков подчерта значението на частния сектор за икономическото развитие и необходимостта инвестиционната активност да продължава независимо от промените в политическата и регулаторната среда.

„Нашето мото е да не чакаме подходящия момент, идеалната законодателна рамка или появата на подходящите политически лидери, за да инвестираме“, заяви той. Цоцорков допълни, че редица български компании продължават да влагат средства както в традиционните си производства, така и в нови проекти.

По думите му частният сектор има предимство по отношение на скоростта на вземане на решения, а именно бързината се превръща във все по-важен фактор в конкуренцията между Европа, САЩ и Азия. Той обърна специално внимание на енергетиката като основа за икономическия растеж, индустриалното развитие и сигурността.

„Без енергия не може да има икономически просперитет“, подчерта Цоцорков, поставяйки въпроса за необходимостта от постоянни и надеждни енергийни доставки на конкурентни цени. Той изрази оптимизъм за възможностите пред българската икономика и подчерта значението на диалога между държавата и бизнеса за реализирането на нови инвестиции.

Цоцорков обърна внимание и на социалната отговорност на големите предприятия. Според него успешните компании могат да имат значим принос не само към икономиката, но и към развитието на местните общности чрез подкрепа за образованието, здравеопазването и културата.

Конкурентоспособността отвъд растежа на БВП

Изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов насочи вниманието към необходимостта икономическото развитие да се оценява не само чрез растежа на брутния вътрешен продукт, но и чрез технологичното равнище на производствата и създаваната добавена стойност.

„БВП може да расте благодарение на публичните разходи или на производства с ниска технологична сложност. Но това не ни показва доколко е напреднала индустрията ни, дали имаме производства с висока добавена стойност и интелигентно производство“, посочи Михайлов.

По думите му България се конкурира активно със съседните държави и с други пазари за привличането на чуждестранни инвестиции. Затова ключово значение имат модернизацията на индустрията, развитието на интелигентни производства и достъпът на предприятията до съвременна технологична инфраструктура.

Михайлов открои изкуствения интелект като една от възможностите за повишаване на конкурентоспособността. Според него следващият етап от глобалната технологична надпревара няма да бъде свързан само със създаването на все по-мощни AI модели, а с това кои отрасли ще успеят най-бързо да ги внедрят в реалното производство. В тази връзка той посочи значението на изчислителната инфраструктура в „София Тех Парк“ и възможностите българските и международните компании да използват тези ресурси за повишаване на конкурентоспособността си.

„Скоростта днес е критично важна, независимо дали говорим за конкурентоспособността на България, Европа или отношенията със САЩ и Азия“, заяви Михайлов.

Енергийната устойчивост и научните партньорства

Значението на енергийната сигурност беше подчертано и от председателя на GFCC Чарлз Холидей, който отбеляза, че в условията на променяща се глобална среда държавите трябва да търсят енергийни решения, съобразени със собствените им потребности и налични ресурси.

„Няма универсален модел, приложим за всички икономики. В зависимост от местните условия устойчивото енергоснабдяване може да включва различни технологии – ядрена енергия, вятърни и слънчеви мощности или други източници“, заяви той.

Холидей акцентира и върху значението на регионалните иновационни екосистеми, в които предприятия, научни организации и инвеститори си сътрудничат. Той даде пример как подобно взаимодействие може да преодолее съществуващи бариери пред развитието на нови бизнеси и технологии.

От своя страна проф. сър Иън Гриър, президент и вицеканцлер на Queen's University Belfast, подчерта ролята на университетите за подготовката на кадри, научните изследвания и икономическото развитие на регионите. Според него навлизането на изкуствения интелект налага промени в образованието, като наред със специализираните знания все по-важни ще стават критичното мислене, комуникацията, етиката и уменията за решаване на проблеми. Той отбеляза, че инвестициите в научни изследвания и иновации трябва да продължат дори в условията на натиск върху публичните бюджети.

Темата за приобщаващото икономическо развитие беше поставена от д-р Ммбонени Муофе, който представи опита на Южна Африка в диверсификацията на енергийните източници и разширяването на достъпа до технологии. Той посочи, че технологичните промени могат както да намаляват, така и да задълбочават социалните различия, поради което иновационните политики трябва да отчитат потребностите на различните региони и обществени групи.

В заключение участниците подчертаха, че устойчивата конкурентоспособност изисква не само технологичен напредък, но и ефективни партньорства, гъвкави институции и по-широко участие на бизнеса и обществото в икономическото развитие.